Вторият най-популярен тип пиърсинг след този на ушите е пиърсинга на носа. Той също е със доста дълга история. Срещал се е още през 1500г. пр.н.е. В Библията в битие 24:22 слугата на Авраам подарява обеца на Ребека.

През 16в. става модерен в Индия и се е вярвало, че се разпространява при близките Номадски племена на изток. Обичайно е за Индийските жени още от както са се родили да носят обеца, която е била поставяна обикновенно на лявата ноздра. Това се правило, заради асоциацията на ноздра със женските репродуктивни органи в Аювердуческата медицина, като се е вярвало, че жената ще роди по-лесно. Понякога този пиърсинг се прави вечерта преди жената да се омъжи. Обецата на носа в някой случаи е свързвана с охото чрез верижка.

Пиърсингът на носа се е използват от Бедуинските племена от Близкия Изток и някой народи от Африка. При тях обецата на носа е била сватбен подарък за жената. Материалът и размерите от които е била направена обецата символизирали богатството на мъжа.

Много от Местните племена от Америка и Аляска си поставяли Септум пиърсинг(на преградата на носа) поради религиозни причини, а днес тази традиция продължава при индианците от Панама.Той е популярен също и при Ацтеките, Маитее и племената от Нова Гвинея, които украсявали пробитите си носове с кости и пера, за да символизират богатство при жените и мъжественост при мъжете.Австралийските аборигени пък си слагали пиърсинг единствено поради естетически причини.

Името на племето Нез Пърс произлиза от практиката, въпреки че пиърсингът на носа не е бил често използван в това племе. Ацтеките, Маите и Инките са носели златни пръстени на преградата на носа за украшение, като тази практика продължава и до днес. В Пакистан и Бангладеш остава популярен пиърсингът на носа и се практикува в много Арабски страни от Близкия Изток.